24 ene 2007, 11:24

Ненужна 

  Poesía
1301 0 10
Болка пак изпива ми душата,
сякаш в този миг е непотребна вещ.
Отново падна в примка на тъгата
пламъче на гаснещата свещ.
Едно сърце, разбито на парчета,
а те снежинки малки са в нощта
и стопяват се увехнали цветчета,
и в кал сега превръща се снега.
         17.12.98г.

© Пенка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??