pen4eto999 (Пенка Маринова) pen4eto999 (Пенка Маринова)
13
Jan 24, 2007, 11:24 AM

Ненужна

  Poetry
1.6K 0 10
Болка пак изпива ми душата,
сякаш в този миг е непотребна вещ.
Отново падна в примка на тъгата
пламъче на гаснещата свещ.
Едно сърце, разбито на парчета,
а те снежинки малки са в нощта
и стопяват се увехнали цветчета,
и в кал сега превръща се снега.
         17.12.98г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9