Jan 24, 2007, 11:24 AM

Ненужна 

  Poetry
1406 0 10
Болка пак изпива ми душата,
сякаш в този миг е непотребна вещ.
Отново падна в примка на тъгата
пламъче на гаснещата свещ.
Едно сърце, разбито на парчета,
а те снежинки малки са в нощта
и стопяват се увехнали цветчета,
и в кал сега превръща се снега.
17.12.98г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??