8 авг. 2005 г., 13:11

Необратимо

1.4K 0 7
Загубих те преди да те спечеля,
но няма да опитвам пак.
Щом цяла пропаст ни разделя
не ще се справя-няма как.

Не знаех-за последен път те виждах,
а не пророних даже и сълза...
Напротив-виках и обиждах-
каква глупачка съм била.

Не знаех-за последен път докосвах
ръцете ти,гърдите ти,лицето,
пак тихо и наивно се ядосвах,
но чувствах те дълбоко във сърцето.

Не каза,че целувам те за сбогом.
Не каза,че отиваш на далече.
...а колко време мина!Колко много!
Но спомена за теб е вечен.

Не мога времето назад да върна-
животът ту събира,ту разделя.
А ако можех за секунда да те зърна...
изгубих те преди да те спечеля

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....