Необратимо
но няма да опитвам пак.
Щом цяла пропаст ни разделя
не ще се справя-няма как.
Не знаех-за последен път те виждах,
а не пророних даже и сълза...
Напротив-виках и обиждах-
каква глупачка съм била.
Не знаех-за последен път докосвах
ръцете ти,гърдите ти,лицето,
пак тихо и наивно се ядосвах,
но чувствах те дълбоко във сърцето.
Не каза,че целувам те за сбогом.
Не каза,че отиваш на далече.
...а колко време мина!Колко много!
Но спомена за теб е вечен.
Не мога времето назад да върна-
животът ту събира,ту разделя.
А ако можех за секунда да те зърна...
изгубих те преди да те спечеля
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дени Всички права запазени
