8 ago 2005, 13:11

Необратимо

  Poesía
1.4K 0 7
Загубих те преди да те спечеля,
но няма да опитвам пак.
Щом цяла пропаст ни разделя
не ще се справя-няма как.

Не знаех-за последен път те виждах,
а не пророних даже и сълза...
Напротив-виках и обиждах-
каква глупачка съм била.

Не знаех-за последен път докосвах
ръцете ти,гърдите ти,лицето,
пак тихо и наивно се ядосвах,
но чувствах те дълбоко във сърцето.

Не каза,че целувам те за сбогом.
Не каза,че отиваш на далече.
...а колко време мина!Колко много!
Но спомена за теб е вечен.

Не мога времето назад да върна-
животът ту събира,ту разделя.
А ако можех за секунда да те зърна...
изгубих те преди да те спечеля

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...