4 дек. 2009 г., 23:12

Неочакван раздвой на съдбата...

1.4K 0 2

Неочакван раздвой на съдбата...

Мрак, нерешителност, самота...
Еднаквост, фалшива красота.
И отново като орел кръжа
над нашата страст минала.

Припев:

    Кога ще осъзнаеш ,
    че нужен си ми ти?
    Кога отново ще бъдеш
    пак същият, престани!

Раздвой на съдбата,
край на любовта...
Какво стана преди?!
Защо бяхме упорити?!

И връщане няма, знаеш това!
Път към мен няма, забрави!
Загуби към мен всичките си права,
но това не те интересува, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грийн Лейди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За какво говориш?И защо си копнала стихчето?
  • Неочакван раздвой на съдбата...

    Мрак, нерешителност, самота...
    Еднаквост, фалшива красота.
    И отново като орел кръжа
    над нашата страст минала.

    Припев:

    Кога ще осъзнаеш ,
    че нужен си ми ти?
    Кога отново ще бъдеш
    пак същият, престани!

    Раздвой на съдбата,
    край на любовта...
    Какво стана преди?!
    Защо бяхме упорити?!

    И връщане няма, знаеш това!
    Път към мен няма, забрави!
    Загуби към мен всичките си права,
    но това не те интересува, нали?

    ***
    ..ще те издам.. може пък някой да поиска да го прочете.. =)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...