Dec 4, 2009, 11:12 PM

Неочакван раздвой на съдбата...

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Неочакван раздвой на съдбата...

Мрак, нерешителност, самота...
Еднаквост, фалшива красота.
И отново като орел кръжа
над нашата страст минала.

Припев:

    Кога ще осъзнаеш ,
    че нужен си ми ти?
    Кога отново ще бъдеш
    пак същият, престани!

Раздвой на съдбата,
край на любовта...
Какво стана преди?!
Защо бяхме упорити?!

И връщане няма, знаеш това!
Път към мен няма, забрави!
Загуби към мен всичките си права,
но това не те интересува, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грийн Лейди All rights reserved.

Comments

Comments

  • За какво говориш?И защо си копнала стихчето?
  • Неочакван раздвой на съдбата...

    Мрак, нерешителност, самота...
    Еднаквост, фалшива красота.
    И отново като орел кръжа
    над нашата страст минала.

    Припев:

    Кога ще осъзнаеш ,
    че нужен си ми ти?
    Кога отново ще бъдеш
    пак същият, престани!

    Раздвой на съдбата,
    край на любовта...
    Какво стана преди?!
    Защо бяхме упорити?!

    И връщане няма, знаеш това!
    Път към мен няма, забрави!
    Загуби към мен всичките си права,
    но това не те интересува, нали?

    ***
    ..ще те издам.. може пък някой да поиска да го прочете.. =)

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....