4.12.2009 г., 23:12

Неочакван раздвой на съдбата...

1.4K 0 2

Неочакван раздвой на съдбата...

Мрак, нерешителност, самота...
Еднаквост, фалшива красота.
И отново като орел кръжа
над нашата страст минала.

Припев:

    Кога ще осъзнаеш ,
    че нужен си ми ти?
    Кога отново ще бъдеш
    пак същият, престани!

Раздвой на съдбата,
край на любовта...
Какво стана преди?!
Защо бяхме упорити?!

И връщане няма, знаеш това!
Път към мен няма, забрави!
Загуби към мен всичките си права,
но това не те интересува, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грийн Лейди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За какво говориш?И защо си копнала стихчето?
  • Неочакван раздвой на съдбата...

    Мрак, нерешителност, самота...
    Еднаквост, фалшива красота.
    И отново като орел кръжа
    над нашата страст минала.

    Припев:

    Кога ще осъзнаеш ,
    че нужен си ми ти?
    Кога отново ще бъдеш
    пак същият, престани!

    Раздвой на съдбата,
    край на любовта...
    Какво стана преди?!
    Защо бяхме упорити?!

    И връщане няма, знаеш това!
    Път към мен няма, забрави!
    Загуби към мен всичките си права,
    но това не те интересува, нали?

    ***
    ..ще те издам.. може пък някой да поиска да го прочете.. =)

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....