I.

За кой ли път, за кой ли път пак тръгваме
по релсите метални по инерция
и с празни обещания се залъгваме -
със обещания за хиляди сестерции?

За кой ли път безмълвно се отправяме
към крепостите от стъкло и от стомана,
където ден след ден покорно се отдаваме
на най-безцелни, безполезни занимания?

За кой ли път пасивно подминаваме
останалите пешки по дъската
и равнодушни спрямо тях оставаме
и те към нас... и те към нас остават?

За кой ли път...


II.

Добре дошли!
Добре дошли във каменната ера!
Във каменната ера на сърцата.
В империята на бездуховността,
където от хартия са бариерите;
където пирови са всичките победи;
където всичките усмивки са неискрени;
където Отчуждеността е господарка;
където курсът на живота следва долара;
където времето отмерва се в угарки;
където само влюбени са хората:
са-мо-влю-бе-ни.