27 июл. 2007 г., 16:15

Неопределено

875 0 1
Живот, живот, от теб ли много искаме,
дали така устроен е света -
до върховете щом достигнеме,
да паднем пак в студената земя.

Уж от любов родени сме и цял
живот се борим за това, а някой ден,
обръщайки се, виждаме, че всъщност за
много кратко е присъствала в нашите сърца.
А може би забравяме за нея?
Забравяме за хилядите хубави неща и някак
ценностната ни система обръща се към
материалните неща.

Защо не може да сме като философите -
да вярвяме в душевността, да се учим на
любов, страдание, разбиране и късче хляб
да ни засища от глада!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меги Ризова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...