Jul 27, 2007, 4:15 PM

Неопределено

  Poetry
864 0 1
Живот, живот, от теб ли много искаме,
дали така устроен е света -
до върховете щом достигнеме,
да паднем пак в студената земя.

Уж от любов родени сме и цял
живот се борим за това, а някой ден,
обръщайки се, виждаме, че всъщност за
много кратко е присъствала в нашите сърца.
А може би забравяме за нея?
Забравяме за хилядите хубави неща и някак
ценностната ни система обръща се към
материалните неща.

Защо не може да сме като философите -
да вярвяме в душевността, да се учим на
любов, страдание, разбиране и късче хляб
да ни засища от глада!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Меги Ризова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...