Живот, живот, от теб ли много искаме,
дали така устроен е света -
до върховете щом достигнеме,
да паднем пак в студената земя.

Уж от любов родени сме и цял
живот се борим за това, а някой ден,
обръщайки се, виждаме, че всъщност за
много кратко е присъствала в нашите сърца.
А може би забравяме за нея?
Забравяме за хилядите хубави неща и някак
ценностната ни система обръща се към
материалните неща.

Защо не може да сме като философите -
да вярвяме в душевността, да се учим на
любов, страдание, разбиране и късче хляб
да ни засища от глада!!!