16 мая 2014 г., 13:59

Неосъществен копнеж

1.1K 0 3

Секундата умира още като пеленаче,

не успява  да достигне циферблата,

краката ù са твърде къси, за да крачи,

а страстта по онзи първи час - така позната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не оставяй думите на половина !Когато пишеш се раздай тогава ще ти бъде лесно да бъдеш себе си до край!Много хубав стих но някак си му липства края!Дано да не се докачиш!!!Таланта е със теб бъди и ти със него !От сърце!!!
  • Не ми стигна, искам още
    Началото грабва, струва си да има и край.
  • хареса ми и исках да продължи още.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...