16.05.2014 г., 13:59

Неосъществен копнеж

1.1K 0 3

Секундата умира още като пеленаче,

не успява  да достигне циферблата,

краката ù са твърде къси, за да крачи,

а страстта по онзи първи час - така позната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не оставяй думите на половина !Когато пишеш се раздай тогава ще ти бъде лесно да бъдеш себе си до край!Много хубав стих но някак си му липства края!Дано да не се докачиш!!!Таланта е със теб бъди и ти със него !От сърце!!!
  • Не ми стигна, искам още
    Началото грабва, струва си да има и край.
  • хареса ми и исках да продължи още.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...