Неосъзнат си и несъвършен
Наранена май е твоята сама душа,
щом мнителност в тебе се разлива.
Или от болката, от твойта самота
преграда изградил си, услужлива?
Услужлива - да, но за кого?
И от какво, си мислиш, че те пази?
От любовта, която е край теб, или
от удари на неморално-долни твари?
Какво очакваш с тебе да се случи,
когато си сред хора с низки страсти?
А може би не си достигнал онзи ръст
и мериш... себе си, повдигнат и на пръсти?
Не знаеш ти, щом още си несъвършен
и молиш се на тъмно, там, в килера
сред сринати и вехти светове,
а някъде надеждичка проблясва, преродена.
На колене си, не съзнал пред кой се молиш.
А там е ТОЙ, със ореола си многовековен!
Открий и разтвори душа, сърце ранено...
над теб десницата ще разстеле, благословена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
