Неозаглавено
Разтърсена съм аз и ужасена!
Девойка млада вчера аз съзрях,
просеща, отчаяна и похабена,
изритана брутално – онемях!
В кафе луксозно, топло, скъпо,
тя плахо влезе, постоя за миг…
Като хищен прилеп, гледащ тъпо,
барманът нахвърли ù се с вик!
Косата ù задърпа, грубо я повлече!
Заблъска ù гърба! О, не – ритник!
Момичето уплашено се свлече,
скимтяща, молеща да спре за миг!
Клиентите луксозни пиеха кафе,
говореха си помежду си нещо важно…
Не се намесиха, от куртоазия поне!
За тях това бе крайно маловажно!
Текат сълзите ми, сърцето ми заблъска!
Ами, сега…?! Какво да сторя?! Как…
Барманът в лицето ми ухилено изсъска:
„Госпожо, ние ВИП кафе сме, не бардак!“
© Манипулирам Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дани, оценявам подкрепата ти.
-
Аплодисменти, че повдигаш темата М! Не бива да свеждаме глави, а да се говори и действа.
-
Благодаря на всички за подкрепата.Още ме държи, но от утре пак ще пиша за любов...Дано забравя, след като не мога нищо да променя.
-
Потресаваща история.....
С теб съм..... -
Прочетох и статията и стихото. Нямам какво да кажа- обездуми ме!
-
Това го четох във ФБ - потресаващо!
-
Това е дивият капитализъм ! Подкрепям те,но страданието ти няма да промени нещата !
-
От два дни страдам! Не мога да спра да мисля, за това, което прочетох...Гади ми се.
-
!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
