Неозаглавено
Разтърсена съм аз и ужасена!
Девойка млада вчера аз съзрях,
просеща, отчаяна и похабена,
изритана брутално – онемях!
В кафе луксозно, топло, скъпо,
тя плахо влезе, постоя за миг…
Като хищен прилеп, гледащ тъпо,
барманът нахвърли ù се с вик!
Косата ù задърпа, грубо я повлече!
Заблъска ù гърба! О, не – ритник!
Момичето уплашено се свлече,
скимтяща, молеща да спре за миг!
Клиентите луксозни пиеха кафе,
говореха си помежду си нещо важно…
Не се намесиха, от куртоазия поне!
За тях това бе крайно маловажно!
Текат сълзите ми, сърцето ми заблъска!
Ами, сега…?! Какво да сторя?! Как…
Барманът в лицето ми ухилено изсъска:
„Госпожо, ние ВИП кафе сме, не бардак!“
http://e-burgas.com/archives/49482
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
