11 мая 2007 г., 10:18

Неписан стих 

  Поэзия
617 0 10
Изгубвам ги намерените думи,
прошепнатите тихичко изричам,
в строшени стъкълца на двора
зарявам техните следи...
По дланите кърви, притискали
са устните... и ме боли.
Отскубналите думи ги преглъщам
и някак много силно ми горчи.
Да можех само с глас на вятър,
във клоните на близката гора
да шепна неизказаното в мене,
а болката със вик да изкрещя...
Но глъхнат във нечутост думите,
алеите на мислите не спят,
подгонени от ехото на стъпките,
сълзи във строфички редят...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??