11.05.2007 г., 10:18 ч.

Неписан стих 

  Поезия
616 0 10
Изгубвам ги намерените думи,
прошепнатите тихичко изричам,
в строшени стъкълца на двора
зарявам техните следи...
По дланите кърви, притискали
са устните... и ме боли.
Отскубналите думи ги преглъщам
и някак много силно ми горчи.
Да можех само с глас на вятър,
във клоните на близката гора
да шепна неизказаното в мене,
а болката със вик да изкрещя...
Но глъхнат във нечутост думите,
алеите на мислите не спят,
подгонени от ехото на стъпките,
сълзи във строфички редят...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??