11 may 2007, 10:18

Неписан стих

  Poesía
777 0 10
Изгубвам ги намерените думи,
прошепнатите тихичко изричам,
в строшени стъкълца на двора
зарявам техните следи...
По дланите кърви, притискали
са устните... и ме боли.
Отскубналите думи ги преглъщам
и някак много силно ми горчи.
Да можех само с глас на вятър,
във клоните на близката гора
да шепна неизказаното в мене,
а болката със вик да изкрещя...
Но глъхнат във нечутост думите,
алеите на мислите не спят,
подгонени от ехото на стъпките,
сълзи във строфички редят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...