Непогалена

Поэзия

730 0 6

Искал ли си
да ме чакаш
да разкрия
нежността си

пред теб
като
разцъфваща
роза, любими?

Слабостта

силата

на душата ми.

Властта ми

над теб

и свободата ти във мен.

И сега
щом съм
вече разцъфнала -
откъсни ме, шептя...

Любими,
душата ми
тъжно повяхва
непогалена от теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

`BuKu`` (Виктория Георгиева)

Харесва ми Браво

2007-08-30T00:35:33+03:00
aranhuez (Нели)

поводът да напиша този стих беше, че самата аз изпитвам същото желание да потърся нежността в любимия, зад сериозния му вид. и че колкото повече го опознавам, толкова по-силна е нежността ми към него. и че колкото и да се спирам да имам нещо повече от приятелство с него - вътрешно всичко крещи в мен да ме "откъсне"... Не е само приятелство, имам много приятели мъже, с него не е същото просто...

2007-08-29T14:44:44+03:00
gothwolf (Християн)

Интересна форма и хубаво съдържание ("откъсни ме, шептя...", "душата ми / тъжно повяхва / непогалена от теб!) Харесва ми!

2007-08-29T13:33:58+03:00
aranhuez (Нели)

благодаря, дано...

2007-08-29T12:10:18+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Как няма да погали тази ръчичка обичлива, красив стих, мила Нели.С обич.

2007-08-29T11:16:58+03:00