aranhuez (Нели)
134 281
29 ago 2007, 11:00

Непогалена 

  Poesía
601 0 6

Искал ли си
да ме чакаш
да разкрия
нежността си

пред теб
като
разцъфваща
роза, любими?

Слабостта

и

силата

на душата ми.

Властта ми

над теб

и свободата ти във мен.

И сега
щом съм
вече разцъфнала -
откъсни ме, шептя...

Любими,
душата ми
тъжно повяхва
непогалена от теб!

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми Браво
  • поводът да напиша този стих беше, че самата аз изпитвам същото желание да потърся нежността в любимия, зад сериозния му вид. и че колкото повече го опознавам, толкова по-силна е нежността ми към него. и че колкото и да се спирам да имам нещо повече от приятелство с него - вътрешно всичко крещи в мен да ме "откъсне"... Не е само приятелство, имам много приятели мъже, с него не е същото просто...
  • Интересна форма и хубаво съдържание ("откъсни ме, шептя...", "душата ми / тъжно повяхва / непогалена от теб!) Харесва ми!
  • благодаря, дано...
  • Как няма да погали тази ръчичка обичлива, красив стих, мила Нели.С обич.
  • Ще я погали
Propuestas
: ??:??