Непоискано писмо (в нюанси сиво)
Сива сянка потули деня.
Беше в твоите пръсти
тази тъничка пръчица
с бенгалски искрици.
Затова ти се моля
като на сестра:
запомни цветовете на здрача,
розовите прозорци,
нажежения въздух
и блажени клепачи!
Запомни всичко
в гладните си зеници!
(В тази нощ имах само луната-
простреляно сиво петаче.)
Аз съм саждиво небе
с облаци неизронени.
Тези мълнии са сплетени
здраво с моите ръце
и в мене са пуснали корени.
Разчепквам мъглите.
Всъщност...
сама съм мъглата
във смалената видимост
полепвам по синьо-сиви треви
в забранените изгреви.
(В тази нощ бе сърцето ми
кръгло сираче.)
"Повикай ме!" - чух
и сто километра
разкъсвах вълчата кожа
в празното си леговище
и цяла нощ вих
срещу луната.
Пулсираше името му
на срички
в безкръвните ми слепоочия
Оттогава пиша побъркани стихове.
Оттогава щом изляза навън
всички с пръст ме посочват.
И на цвят и на дъх
съм оловна.
И напомнят куршум
в мене думите.
Но не стрелям в гръб.
Нито в паднали ангели.
С всеки праведен шум
храня гладните.
Гургулица съм денем
и съм много наблизо
до Господ.
Пия жива вода...
Затова ти не вярвай,
че безлични са всичките ми нюанси.
Многоцветна в лотосов цвят
съм избликнала.
Всеки намек за сиво у мен
е мимикрия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
Красиво.
