Не съм различен, нито по- особен
от теб и него, нито пък  от нея...
Често битието ме тормози,
но аз не спирам честно да живея.

И в мен сълзите бликват ми от болка,
съчувствие,  от радост и надежди...
Доволен съм от всичко и не мога
от лошите душата да зареждам.

Усмихвам се и имам странен хумор,
но близките това прекрасно знаят.
Понякога повалям и без упор,
попречат ли ми волно да мечтая.

Приятелите си броя на пръсти,
но средните не мога да ги свивам.
Моля ли се, винаги се кръстя.
Следвам своят път и се развивам.

Не съм различен, а съм непонятен!
Нямам време да се ремонтирам.
Женен съм. Съвсем не съм обратен...
С признанията, точно тук се спирам.