Посреща всеки ден с вина,
вина предадена с омраза,
крещиш от болката едва,
страхуваш се, че сякаш си наказан.

Търпиш на другите смеха,
търпиш и криеш го в душата,
пресмяташ ден след ден с беда,
и бдиш на хората в сърцата.

На подигравки си мишена,
на думи халосни си плячка
с характер слаб, с душа ранена,
като локум забит на клечка.

Вредиш дори да си невинен,
ти вдигаш шум и тих да си,
търпиш обидите пресилни,
но пак кротуваш си нали.

Дори да ти коват ковчега,
пирони ще им носиш ти,
приятел верен си на всеки,
и ти със своите мечти.

И всеки ден протягаш длани,
приятелю живей за този миг,
до теб дървета, а зад теб поляни,
а в тях е твоя светъл вик.

Живей приятелю за твоя час,
то времето полека си минава,
търпеше болката на собственото аз,
сега е времето на вечната забрава.

За някои беше просто идиот,
прелистен лист от някаква си книга,
за други беше пък напукан патриот,
на който малко обич не му стига.

Човек за мене беше със сърце,
без грам омраза, чиста кат' сълза,
със две трептящи искрени ръце,
и с непорочна, искрена душа.