Непотребна...
Нямам нужда от ръката ти студена,
когато пропаднала в нищото стоя.
Не търся вече душата ти, от любов лишена,
щом всичко в нея превърнато е в празнина.
...
Недей да гледаш мойте очи безжизнени,
изгоря пламъка и във въглен се превърна.
Недей да докосваш устните ми неподвижни,
щом всичко в болка се превърна.
...
Не искам да ме съжаляваш,
нямам нужда от това.
С думите си единствено ме нараняваш,
но не това е любовта...
...
Не трябва назад да се обръщам,
но спомените ме преследват.
Към миналото всеки ден се връщам,
а мислите за тебе не изчезват...
...
Уморих се обич аз да търся,
там където властва нищета.
Време е да се отърся,
заключена сама оставам зад каменна врата...
...
Недей да ме ти поглеждаш отново.
Угасна в мен и надеждата последна.
Остави ме да започна живота си наново,
или отново да бъда непотребна...
...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
