Непотребна...
Нямам нужда от ръката ти студена,
когато пропаднала в нищото стоя.
Не търся вече душата ти, от любов лишена,
щом всичко в нея превърнато е в празнина.
...
Недей да гледаш мойте очи безжизнени,
изгоря пламъка и във въглен се превърна.
Недей да докосваш устните ми неподвижни,
щом всичко в болка се превърна.
...
Не искам да ме съжаляваш,
нямам нужда от това.
С думите си единствено ме нараняваш,
но не това е любовта...
...
Не трябва назад да се обръщам,
но спомените ме преследват.
Към миналото всеки ден се връщам,
а мислите за тебе не изчезват...
...
Уморих се обич аз да търся,
там където властва нищета.
Време е да се отърся,
заключена сама оставам зад каменна врата...
...
Недей да ме ти поглеждаш отново.
Угасна в мен и надеждата последна.
Остави ме да започна живота си наново,
или отново да бъда непотребна...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
