Belimira (Вяра Недялкова)
3 16
21 окт. 2006 г., 16:18

Неповторим 

  Поэзия
769 0 4
По-нежен си от вятъра,
по силен си от къс скала;
по хубав си от гръцки бог,
по сладък си от капчица любов.
Ухаеш като като цвят на свежи рози:
усмихнеш ли се, слънцето се скрива,
погледнеш ли ме, част от мен умира
и ражда се отново в мен любов.
Очите ти са с цвят на тъмнината:
погледна ли те, се изгубвам в тях,
ръцете ти са като вълните - 
ту галят ме, ту щипят пак.
Усмихнеш ли се, всичко покоряваш,
сърцето ми разтупкваш и пак бягаш;
гласът ти чуя ли, без дъх оставам,
докоснеш ли ме - онемявам.
Валшебство ли сега със мене правиш?
От приказките принц ли си, не зная?
Но искам те, стократно те желая:
подай ръка, вземи ме с тебе в рая.

© Вяра Недялкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??