21.10.2006 г., 16:18

Неповторим

954 0 4
По-нежен си от вятъра,
по силен си от къс скала;
по хубав си от гръцки бог,
по сладък си от капчица любов.
Ухаеш като като цвят на свежи рози:
усмихнеш ли се, слънцето се скрива,
погледнеш ли ме, част от мен умира
и ражда се отново в мен любов.
Очите ти са с цвят на тъмнината:
погледна ли те, се изгубвам в тях,
ръцете ти са като вълните - 
ту галят ме, ту щипят пак.
Усмихнеш ли се, всичко покоряваш,
сърцето ми разтупкваш и пак бягаш;
гласът ти чуя ли, без дъх оставам,
докоснеш ли ме - онемявам.
Валшебство ли сега със мене правиш?
От приказките принц ли си, не зная?
Но искам те, стократно те желая:
подай ръка, вземи ме с тебе в рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...