Oct 21, 2006, 4:18 PM

Неповторим

  Poetry
953 0 4
По-нежен си от вятъра,
по силен си от къс скала;
по хубав си от гръцки бог,
по сладък си от капчица любов.
Ухаеш като като цвят на свежи рози:
усмихнеш ли се, слънцето се скрива,
погледнеш ли ме, част от мен умира
и ражда се отново в мен любов.
Очите ти са с цвят на тъмнината:
погледна ли те, се изгубвам в тях,
ръцете ти са като вълните - 
ту галят ме, ту щипят пак.
Усмихнеш ли се, всичко покоряваш,
сърцето ми разтупкваш и пак бягаш;
гласът ти чуя ли, без дъх оставам,
докоснеш ли ме - онемявам.
Валшебство ли сега със мене правиш?
От приказките принц ли си, не зная?
Но искам те, стократно те желая:
подай ръка, вземи ме с тебе в рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...