Неповторимост
Живях красиво, неразумно
и много обич срещнах в своя път.
Бях, може би, една щастливка!
Един разкошен залез ме дари
със мъж с най-слънчева усмивка!
Какво за този мъж? Не питай!
Сърцето ми отнесе той,
като комбайн – рядка ръж!
Сега съм само късче лед,
което няма да размръзне никой!
Какво е щастие, любов, копнеж -
разказа ми той в тънкости играта.
Не го измести никой... Колко вещ
бе и в любовта, и по-нататък...
Оставам с тебе, моя стих за песен,
във рими мога всичко да обърна.
Но ако търся господин Чудесен...
света като след ядрен взрив
ще трябва да го преобърна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Дайлянова Все права защищены
