May 23, 2010, 11:49 PM

Неповторимост

  Poetry » Love
885 0 1

Живях красиво, неразумно

и много обич срещнах в своя път.

Бях, може би, една щастливка!

Един  разкошен залез ме дари

със мъж с най-слънчева усмивка!

Какво за този мъж? Не питай!

Сърцето ми отнесе той,

като комбайн – рядка ръж!

Сега съм само късче лед,

което няма да размръзне никой!

Какво е щастие, любов, копнеж -

разказа ми той в тънкости играта.

Не го измести никой... Колко вещ

бе и в любовта, и по-нататък...

Оставам с тебе, моя стих за песен,

във рими мога всичко да обърна.

Но ако търся господин Чудесен...

света като след ядрен взрив

ще трябва да го преобърна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...