Живях красиво, неразумно

и много обич срещнах в своя път.

Бях, може би, една щастливка!

Един  разкошен залез ме дари

със мъж с най-слънчева усмивка!

Какво за този мъж? Не питай!

Сърцето ми отнесе той,

като комбайн – рядка ръж!

Сега съм само късче лед,

което няма да размръзне никой!

Какво е щастие, любов, копнеж -

разказа ми той в тънкости играта.

Не го измести никой... Колко вещ

бе и в любовта, и по-нататък...

Оставам с тебе, моя стих за песен,

във рими мога всичко да обърна.

Но ако търся господин Чудесен...

света като след ядрен взрив

ще трябва да го преобърна!