Неповторимост
Живях красиво, неразумно
и много обич срещнах в своя път.
Бях, може би, една щастливка!
Един разкошен залез ме дари
със мъж с най-слънчева усмивка!
Какво за този мъж? Не питай!
Сърцето ми отнесе той,
като комбайн – рядка ръж!
Сега съм само късче лед,
което няма да размръзне никой!
Какво е щастие, любов, копнеж -
разказа ми той в тънкости играта.
Не го измести никой... Колко вещ
бе и в любовта, и по-нататък...
Оставам с тебе, моя стих за песен,
във рими мога всичко да обърна.
Но ако търся господин Чудесен...
света като след ядрен взрив
ще трябва да го преобърна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Дайлянова Всички права запазени
