Непознат

Поэзия » Философская

747 0 14

Превърнах се във Диоген без лампа.
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.

Но себе си във другите ще диря,
понеже сме едно тесто.
Прощавай, че не се прибирам -
нали животът е гастрол.

И факла над главата да запаля
насред суетния площад,
човешкото в човека е заспало
във дрямка след богат обяд.

Изгубя ли се в тъмното, се сещам
за супата, нахранила бедняк -
една паница ситна леща...

Със факли го издирват пак.

днес 25.09.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ulianka (Юлия)

Винаги си добре дошла!

2013-10-12T21:00:23+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Много са ти хубави стиховете, Юли, обичам да се ровя в твоята страничка и да си намирам нови неща!

2011-10-28T16:45:41+03:00
ulianka (Юлия)

Значи, според мен не е проблема в търсенето, а в излъчването Ако от нас струи човешкото, много човеци ще видим, Краси На Силвето, Ники, Димитрия, Мишо и Ангел - много хубава вечер, приятели!

2011-09-28T21:58:16+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Казано е в Мат. 7:8:"... всеки който търси намира...". Може би проблемът е в това че не всеки търси... човешкото в човека.

2011-09-28T19:48:54+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Браво!

2011-09-27T22:40:39+03:00