26.09.2011 г., 20:28

Непознат

744 0 14

Превърнах се във Диоген без лампа.
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.

Но себе си във другите ще диря,
понеже сме едно тесто.
Прощавай, че не се прибирам -
нали животът е гастрол.

И факла над главата да запаля
насред суетния площад,
човешкото в човека е заспало
във дрямка след богат обяд.

Изгубя ли се в тъмното, се сещам
за супата, нахранила бедняк -
една паница ситна леща...

 

Със факли го издирват пак.

 

 

днес 25.09.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги си добре дошла!
  • Много са ти хубави стиховете, Юли, обичам да се ровя в твоята страничка и да си намирам нови неща!
  • Значи, според мен не е проблема в търсенето, а в излъчването Ако от нас струи човешкото, много човеци ще видим, Краси На Силвето, Ники, Димитрия, Мишо и Ангел - много хубава вечер, приятели!
  • Казано е в Мат. 7:8:"... всеки който търси намира...". Може би проблемът е в това че не всеки търси... човешкото в човека.
  • Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...