Непознат
Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи…
Когато ти говоря, сякаш те пронизвам със куршуми…
Албуми! Пълни са със спомени за мигове…
Пред теб стоя и озлобен съм, ‘щот приятел съм на врагове…
В сърцето буца лед! Около него снегове…
Човек се ражда сам и сам умира, другото са слухове…
Неясен образ! На фон на черната картина…
Отпуска ли ме нещо ? Да! Това e никотина…
Веднъж се влюбих, в снега получи се пъртина…
Заклан ли бях, когато свърши се, порязах ли се, или беше драскотина?
Привидно серпентин… За миг и щастието свършва!
Откажеш ли се да играеш, животът те прекършва!
Та, затова съм там!
Стоя във тъмното и пак за нея се оглеждам…
И странен съм… И мнителен!
Така за хората изглеждам…
Жетон пореден!
Усмивка, две ръце и… хиляди контрасти!
Допушвам си цигарата, след теб ще тръгна…
“Здрасти!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Съби Седник Все права защищены
