Образ в тъмното… Обзема ли те страх?

Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…

Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,

но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…

И не с реална сила, а със силата на думи…

Когато ти говоря, сякаш те пронизвам със куршуми…

Албуми! Пълни са със спомени за мигове…

Пред теб стоя и озлобен съм, ‘щот приятел съм на врагове…

В сърцето буца лед! Около него снегове…

Човек се ражда сам и сам умира, другото са слухове…

Неясен образ! На фон на черната картина…

Отпуска ли ме нещо ? Да! Това e никотина…

Веднъж се влюбих, в снега получи се пъртина…

Заклан ли бях, когато свърши се, порязах ли се, или беше драскотина?

Привидно серпентин… За миг и щастието свършва!

Откажеш ли се да играеш, животът те прекършва!

Та, затова съм там!
 Стоя във тъмното и пак за нея се оглеждам…

И странен съм… И мнителен!

Така за хората изглеждам…

Жетон пореден!
 Усмивка, две ръце и… хиляди контрасти!

Допушвам си цигарата, след теб ще тръгна…

“Здрасти!”