Непознат
Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи…
Когато ти говоря, сякаш те пронизвам със куршуми…
Албуми! Пълни са със спомени за мигове…
Пред теб стоя и озлобен съм, ‘щот приятел съм на врагове…
В сърцето буца лед! Около него снегове…
Човек се ражда сам и сам умира, другото са слухове…
Неясен образ! На фон на черната картина…
Отпуска ли ме нещо ? Да! Това e никотина…
Веднъж се влюбих, в снега получи се пъртина…
Заклан ли бях, когато свърши се, порязах ли се, или беше драскотина?
Привидно серпентин… За миг и щастието свършва!
Откажеш ли се да играеш, животът те прекършва!
Та, затова съм там!
Стоя във тъмното и пак за нея се оглеждам…
И странен съм… И мнителен!
Така за хората изглеждам…
Жетон пореден!
Усмивка, две ръце и… хиляди контрасти!
Допушвам си цигарата, след теб ще тръгна…
“Здрасти!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
