26 окт. 2008 г., 00:51

Непозната любов

980 0 1

Опиянен съм.

Виждам те така цяла.

Зашеметен съм.

Искам те чиста, нежна и бяла.

Възхитен съм.

Излязла от сън си мечта.

Пленен съм

от нечовешката ти красота.


В черен момент те срещнах. Бях съкрушено момче.

Разочарован в адски пламъци горях.

Душата разпръсната бродеше, но счупено на две

моето сърце ти събра и потънахме в грях.


Греховно поглеждам те.

Греховно усмихваш се.

Греховно целувам гръдта.

Греховно въздишаме.

Греховно събличаш се.

Греховно преплитаме тела.


И нека така в тъмнината да скитаме

скрити и по таен път да вървим.

Дори за имената нека днес да не питаме,

а просто в прегръдка да заспим.

Тихи, усмихнати дните редят се

без думи, без обещания, без зов.

Мога да кажа, че това нарича се

чисто и просто - любов.

 

24.10.

2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...