26.10.2008 г., 0:51

Непозната любов

978 0 1

Опиянен съм.

Виждам те така цяла.

Зашеметен съм.

Искам те чиста, нежна и бяла.

Възхитен съм.

Излязла от сън си мечта.

Пленен съм

от нечовешката ти красота.


В черен момент те срещнах. Бях съкрушено момче.

Разочарован в адски пламъци горях.

Душата разпръсната бродеше, но счупено на две

моето сърце ти събра и потънахме в грях.


Греховно поглеждам те.

Греховно усмихваш се.

Греховно целувам гръдта.

Греховно въздишаме.

Греховно събличаш се.

Греховно преплитаме тела.


И нека така в тъмнината да скитаме

скрити и по таен път да вървим.

Дори за имената нека днес да не питаме,

а просто в прегръдка да заспим.

Тихи, усмихнати дните редят се

без думи, без обещания, без зов.

Мога да кажа, че това нарича се

чисто и просто - любов.

 

24.10.

2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...