Опиянен съм.
Виждам те така цяла.
Зашеметен съм.
Искам те чиста, нежна и бяла.
Възхитен съм.
Излязла от сън си мечта.
Пленен съм
от нечовешката ти красота.
В черен момент те срещнах. Бях съкрушено момче.
Разочарован в адски пламъци горях.
Душата разпръсната бродеше, но счупено на две
моето сърце ти събра и потънахме в грях.
Греховно поглеждам те.
Греховно усмихваш се.
Греховно целувам гръдта.
Греховно въздишаме.
Греховно събличаш се.
Греховно преплитаме тела.
И нека така в тъмнината да скитаме
скрити и по таен път да вървим.
Дори за имената нека днес да не питаме,
а просто в прегръдка да заспим.
Тихи, усмихнати дните редят се
без думи, без обещания, без зов.
Мога да кажа, че това нарича се
чисто и просто - любов.
24.10.
2008 г.
© Моника Todos los derechos reservados