29 мар. 2007 г., 13:26

Непознати

Поэзия

795 0 2

Помня онези скрити усмивки,
помня как се запознахме,
как просто наблюдавах те тихо,
как заедно ние се смяхме.

Помня колко нахално дойде,
каза си името и ми стисна ръката,
докара усмивката на моето лице,
а сега сме като непознати...

Помня, когато ти ме прегърна,
не беше прегръдка, а преобразяване,
наистина всичко във мен преобърна,
а сега сякаш не се познаваме...

Помня как с мен се закачаше,
как ме караше дори да заспивам засмяна,
помня, когато за мен нещо значеше,
но вече аз не те познавам...

На Стоян

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tiha_chest (Марина Стоянова)

Хубав и истински стих... Скоро ще му мине и пак ще сте "познати", но само толкова... Ти обаче не се терзай, явно не е човекът за теб Успех в любовта занапред, топли прегръдки от мен

2007-08-14T01:39:08+03:00
ЛИЛИТО (Лили Стоянова)

Браво!Много хубаво стихотворение.
Не се притеснявай-това с отчуждението е много често срещано явление

2007-03-29T13:29:48+03:00