29 mar 2007, 13:26

Непознати

  Poesía
796 0 2
Помня онези скрити усмивки,
помня как се запознахме,
как просто наблюдавах те тихо,
как заедно ние се смяхме.

Помня колко нахално дойде,
каза си името и ми стисна ръката,
докара усмивката на моето лице,
а сега сме като непознати...

Помня, когато ти ме прегърна,
не беше прегръдка, а преобразяване,
наистина всичко във мен преобърна,
а сега сякаш не се познаваме...

Помня как с мен се закачаше,
как ме караше дори да заспивам засмяна,
помня, когато за мен нещо значеше,
но вече аз не те познавам...


На Стоян

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав и истински стих... Скоро ще му мине и пак ще сте "познати", но само толкова... Ти обаче не се терзай, явно не е човекът за теб Успех в любовта занапред, топли прегръдки от мен
  • Браво!Много хубаво стихотворение.
    Не се притеснявай-това с отчуждението е много често срещано явление

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...