Непознати

Mar 29, 2007, 1:26 PM

Poetry

637 0 2

Помня онези скрити усмивки,
помня как се запознахме,
как просто наблюдавах те тихо,
как заедно ние се смяхме.

Помня колко нахално дойде,
каза си името и ми стисна ръката,
докара усмивката на моето лице,
а сега сме като непознати...

Помня, когато ти ме прегърна,
не беше прегръдка, а преобразяване,
наистина всичко във мен преобърна,
а сега сякаш не се познаваме...

Помня как с мен се закачаше,
как ме караше дори да заспивам засмяна,
помня, когато за мен нещо значеше,
но вече аз не те познавам...

На Стоян

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tiha_chest (Марина Стоянова)

2007-08-14T01:39:08+03:00

Хубав и истински стих... Скоро ще му мине и пак ще сте "познати", но само толкова... Ти обаче не се терзай, явно не е човекът за теб Успех в любовта занапред, топли прегръдки от мен
ЛИЛИТО (Лили Стоянова)

2007-03-29T13:29:48+03:00

Браво!Много хубаво стихотворение.
Не се притеснявай-това с отчуждението е много често срещано явление