НЕПРОСТИМО...

Поэзия

1.6K 0 37

Непростимо...

Разпилени въздишки, плахи думи... неказани,

върху бледите устни бездиханно... мълчат...

А очите, очакващи, с тъжен дъжд са белязани,

в тихи нощи, помръкнали, звездолунно сълзят.

Непрошепнати спомени зъзнат... треперят,

и се давят в душата ми две безгласни слова...

Силни думи за прошка аз дали ще намеря...

или плах, коленичил, тъй смирен ще мълча?!

Ще целувам ръцете... Аз съм тук, не плачи!

Зная колко съм лош... недостоен твой син...

Но те моля аз, мамичко, ти ми прости...

Тук, отляво, тежи грях към теб непростим!

23.09.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vesselin (Веселин Веселинов)

Майките винаги прощават.Прекрасен стих!!!

2008-03-10T08:46:15+02:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Много искрени и силни стихове! Браво!

2007-10-29T17:50:32+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

прегръщам те, хубавице*

...
!!!*

2007-10-06T14:10:49+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Не знаете колко много ме радват милите ви думи и отзиви...
От все сърце ви благодаря, приятели!
Прегръдки и целувки!!!

2007-10-02T18:17:43+03:00
kohrida (Даниела)

"(...)Непрошепнати спомени зъзнат... треперят(...)"

Гери, много цветено слово имаш! Браво, сладурано!

Продължавай все така! Целувки

ПП. Много ми хареса неочакваният край /или поне така ми се стори - че е неочакван; сюжетът за майка и син/. Свикнала съм с друг стил от теб, но това бе по-различно и много ми хареса

2007-10-02T13:55:48+03:00