Белоснежка (Гергана Шутева) Белоснежка (Гергана Шутева)
7 182
29 sept 2007, 13:20

НЕПРОСТИМО...

  Poesía
1.6K 0 37
                           Непростимо...



Разпилени въздишки, плахи думи... неказани,

върху бледите устни бездиханно... мълчат...

А очите, очакващи, с тъжен дъжд са белязани,

в тихи нощи, помръкнали, звездолунно сълзят.


Непрошепнати спомени зъзнат...  треперят,

и се давят в душата ми две безгласни слова...

Силни думи за прошка аз дали ще намеря...

или плах, коленичил, тъй смирен ще мълча?!


Ще целувам ръцете... Аз съм тук, не плачи!

Зная колко съм лош... недостоен твой син...

Но те моля аз, мамичко, ти ми прости...

Тук, отляво, тежи грях към теб непростим!



23.09.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vesselin (Веселин Веселинов)
    vesselin (Веселин Веселинов)
    Майките винаги прощават.Прекрасен стих!!!
  • Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)
    Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)
    Много искрени и силни стихове! Браво!
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    прегръщам те, хубавице*

    ...
    !!!*
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Не знаете колко много ме радват милите ви думи и отзиви...
    От все сърце ви благодаря, приятели!
    Прегръдки и целувки!!!
  • kohrida (Даниела)
    kohrida (Даниела)
    "(...)Непрошепнати спомени зъзнат... треперят(...)"

    Гери, много цветено слово имаш! Браво, сладурано!

    Продължавай все така! Целувки

    ПП. Много ми хареса неочакваният край /или поне така ми се стори - че е неочакван; сюжетът за майка и син/. Свикнала съм с друг стил от теб, но това бе по-различно и много ми хареса

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0