Разпилени въздишки, плахи думи... неказани,
върху бледите устни бездиханно... мълчат...
А очите, очакващи, с тъжен дъжд са белязани,
в тихи нощи, помръкнали, звездолунно сълзят.
Непрошепнати спомени зъзнат... треперят,
и се давят в душата ми две безгласни слова...
Силни думи за прошка аз дали ще намеря...
или плах, коленичил, тъй смирен ще мълча?!
Ще целувам ръцете... Аз съм тук, не плачи!
Зная колко съм лош... недостоен твой син...
Но те моля аз, мамичко, ти ми прости...
Тук, отляво, тежи грях към теб непростим!
23.09.2007г.
© Гергана Шутева All rights reserved.