30 мая 2021 г., 18:44

Непростимо 

  Поэзия » Другая
696 7 18

Дишай, човеко, че още е рано

къс да си вземе небето от теб.

Казвам ти – има защо да останеш.

Капят сълзите отвън на дете.

 

Вятърът брули свирепо дома ти.

Стенат прозорците вкупом от хлад.

Всичките погледи в него са матови.

Капки студени в улука валят.

 

Нужен си. Трябва дома си да стоплиш.

Ласката търси си малко момче.

Още е рано днес мракът да хлопне.

Нищо, че болката в него влече.

 

Дишай напук и на цялата немощ,

дето вселена е в твоята гръд.

Малко минути, огромно са време,

свивай от пътя, повел те отвъд.

 

Тук е земята на твоето "имам".

С дом и семейство си тука богат.

Дишай, човеко! Така непростимо

никой не тръгва към друг необят.

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??