Непростимо
Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти.
Стенат прозорците вкупом от хлад.
Всичките погледи в него са матови.
Капки студени в улука валят.
Нужен си. Трябва дома си да стоплиш.
Ласката търси си малко момче.
Още е рано днес мракът да хлопне.
Нищо, че болката в него влече.
Дишай напук и на цялата немощ,
дето вселена е в твоята гръд.
Малко минути, огромно са време,
свивай от пътя, повел те отвъд.
Тук е земята на твоето "имам".
С дом и семейство си тука богат.
Дишай, човеко! Така непростимо
никой не тръгва към друг необят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
