11 нояб. 2020 г., 20:14  

Неравноделният такт на раздялата 

  Поэзия » Любовная
361 10 16

НЕРАВНОДЕЛНИЯТ ТАКТ НА РАЗДЯЛАТА

 

Сега е късно да съм друга –

животът просто отшумя!

И може би ще е услуга,

ако забравя за съня –

във който често се завръщаш

и любим се – по цяла нощ,

и в скромната ми тиха къща

извира лунният разкош.

Но времето е отброено –

едва ли ново предстои.

Щом разпиляхме всичко ценно,

остана само да платим

изпитото – със непознати, 

будуването и скръбта,

главница, лихви – без остатък,

цената трудна на страха –

залостил думи, мисъл, чувства

зад неразбрания език.

Любов ли бе, или изкуство?

Все непонятно за лаик...

Каквото и да беше – свърши.

Къдрици срязах – за късмет.

Тънеят глъхнещите стъпки –

с една назад. И две напред.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??