Nov 11, 2020, 8:14 PM  

Неравноделният такт на раздялата 

  Poetry » Love
365 10 16

НЕРАВНОДЕЛНИЯТ ТАКТ НА РАЗДЯЛАТА

 

Сега е късно да съм друга –

животът просто отшумя!

И може би ще е услуга,

ако забравя за съня –

във който често се завръщаш

и любим се – по цяла нощ,

и в скромната ми тиха къща

извира лунният разкош.

Но времето е отброено –

едва ли ново предстои.

Щом разпиляхме всичко ценно,

остана само да платим

изпитото – със непознати, 

будуването и скръбта,

главница, лихви – без остатък,

цената трудна на страха –

залостил думи, мисъл, чувства

зад неразбрания език.

Любов ли бе, или изкуство?

Все непонятно за лаик...

Каквото и да беше – свърши.

Къдрици срязах – за късмет.

Тънеят глъхнещите стъпки –

с една назад. И две напред.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??